Основната част от населението на Черноморец принадлежи към етнографската група загорци. С основание може да се приеме, че тези българи били доведени и заселени в началото на странджанския проход още от хан Крум, когато той, в битки с Византия, превзел старата римска крепост Дебелт /през 812-813 г./ и получил с договор областта Загоре.

Запазили мелодичността на руския и загорския говор, в странджанските песни и пъстротата на носиите, двете етнографски групи дълго време не се сватосвали.

Хората от селото по това време били по-скоро земеделци, отколкото скотовъдци. Природните условия благоприятствали развитието и на лозя и бостани.

Разнообразието от сортове и градената с години традиция свързва бита на светиниколци с винопроизводството.

Развивал се и риболовът. И днес на трапезата присъстват морските дарове – миди, раци и риба.

Черноморци добре познавали качествата на камъка, затова в продължение на дълги години каменодобивът и каменоделството са били основен поминък на жителите в региона.

Традициите и съхраненото народно творчество са живи и в наше време. В читалището на град Черноморец има групи за автентичен фолклор, които изпълняват автентични народни песни и танци.

Богата колекция от предмети, облекла, оръдия на труда е събрана благодарение на любовта на хората към традициите и желанието им те да се съхранят за поколенията в етнографската сбирка в Културен център-Музей в Черноморец.

Съхранени са и се честват и до днес традиционни християнски празници:

Йордановден се тачи като празник, посветен на кръста и водата. След сутрешната църковна служба, хората тръгват към морето с ритуално шествие след изнесени църковни икони. За кръста скачат млади хора, а този който е извадил кръста от водата, обикаля с него града и всички го даряват.

Кукеровден се свързвал с вярата, че носи плодородие, прогонва злите сили и лошите духове, събрани през зимата. Решава се кои младежи да бъдат „Кукерската мома“, „Хаджи бабата“ и главен кукер.

Група млади мъже, облечени с кожи, с маски на лицето и големи звънци около кръста, с тояги в ръце придружават Кукерската мома и Хаджи бабата, като обикалят от къща в къща и играят във всеки двор за плодородие и здраве.

Празникът, Еньовден, съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Срещу Еньовден се палят големи огньове, над които хората скачат за здраве и танцуват. Билките набрани в тази нощ се считат за най-лековити.

Християнският празник Лазаруване е символ на здраве и дълголетие. Лазарките с цветни венци на главите, с празнични дрехи, влизат в къщите и изпълняват песен с пожелание към всеки член от семейството – за здраве, плодородие и щастлив живот.

Този жизнерадостен момински обичай, носещ пролетно настроение, се изпълнява и до днес, предаден на момичетата от баби и майки.

На Цветница млади невести с малки деца се причестявали в църквата. Всеки вземал осветено върбово клонче и го отнасял у дома си за здраве. Вярвало се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона.

И днес традицията е жива. Цветята са символ на възраждането на живота в природата, на надеждата за възкресение и на вечната пролет в Райската градина.

По традиция в Черноморец почитта към Свети Никола се отдава два пъти в годината – не само през декември, но и през май. На празника се „отключва” морето, за да е спокойно то през годината. А във водите му се хвърлят цветя в памет на загиналите моряци и рибари.

Никулден-празникът на Черноморец – 6.XII. Св. Никола Чудотворец се счита за закрилник на рибари, моряци и търговци. На Никулден се отслужва празнична литургия, хвърлят се венци в морето, приготвя се празничен рибен курбан и хората празнуват.

На този ден всички приготвят празнична трапеза, на която основното ястие е рибата.

Обичаят Коледуване започва още в нощта на Бъдни вечер. Коледарите са в традиционно празнично облекло, с накичени калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Влизат във всеки дом и изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелания. От полунощ до изгрев слънце коледарите прогонват злите сили с обредни песни и коледарска благословия, наричана още молитва. В замяна стопаните ги канят на масата и ги даряват.